Изида е гръцко име. Египетското име на богинята е Изет (или Езет) и означава стол. Затова веднага я разпознаваме в изображенията, където тя е представена като жена със стол на главата, наподобяващ стълба с три стъпала. Това оприличаване е дало основание да се предположи, че в началото тя е била само олицетворение на трона. Вероятно произходът й е от Делтата. През гръцката епоха едно от главните й светилища бил Изеумът, който египтяните наричали Нетеру (Божественият), разположен близо до Бузирис. Смяташе се, че там е било първото й светилище и тъй като другият най- близък храм е този на Озирис, теологическите тълкувания са я превърнали в негова съпруга. От друга страна, като богиня на Шемнис, тя естествено се превръща в майка на Младия Хор, намерил убежище сред мочурищата на Шемнис.
Озириската легенда, към която тя била присъединена, оформя нейната личност. Като съпруга на Озирис, тя властва с него над хората и създава добри закони. Докато съпругът й воюва надалеч (в тиванските преписи той е представен като фараон- завоевател), тя мъдро управлява царството. Легендата за Озирис я представя като идеалната съпруга и майка, която възпитавала у сина си желанието да отмъсти за своя баща. Безбройните изображения от Късната епоха показват Изида като вселенска майка, държаща в скута си детето-бог Хор (или по-точно Харпократ), спасител на хората, последвали Сет (превърнал се в символ на злото).

На това се дължи популярността на Изида и посветените на нея мистерии в гръцкия, а по-късно и в римския мит, който Плутарх (2 век) през римската епоха обобщава в един трактат посветен на него, се разказва как тя тръгнала да издирва тялото на Озирис, изхвърлено в Нил от Сет и последователите му, и как стигнала чак до Билбос във Финикия, където открила божия саркофаг, затворен в едно дърво, което било използвано за направата на една от колоните в двореца на царя на този град. Изида върнала тялото на покойния си съпруг в Египет и се превърнала в лешояд, застанала над него и заченала Хор. Тази легенда е записана още в Текстове от пирамидите, според които Изида заченала Хор след смъртта на Озирис; затова често се срещат нейни изображения като лешояд, възседнал или кръжащ над корема на лежащия Озирис, а тези на Нефтида я представят права до главата на бога.

материалът е статия от Wikia