В началото на тази година, руския фотограф и кореспондент Елена Соболева прекарва два месеца в Египет. В своя блог Елена споделя впечатленията си от запознанствата си с египетските мъже.

Когато разказвах на приятелите си, че съм пътешествала два месеца сама в Египет, те неизменно ми задаваха въпроса: не те ли беше страх?

Под пътешествие нямам предвид мързеливото предвижване от плажа до ресторанта на територията на хотел в Хургада. Имам предвид самостоятелни пътешествия из страната с автобуси, микробуси, влакове и магарета, от оазисите на Западната пустиня до границата със Судан и от Средиземно море до Червено.

Споделям Ви личния си опит: пътуването из Египет е много по- безопасно, отколкото, да речем, да се разхождаш по тъмно из Коломенския парк в Деня на десантчика. Във втория случай, вие ще си имате работа с пиян носител на игрек хромозома, обременен от голямо количество тестостерон; в първия случай, тези същите носители ще са трезви. И при това вярващи.

Исляма, придобил в западния свят лоша слава заради мюсюлманските терористи, в действителност е много по- търпима и миролюбива религията, отколкото обикновено се смята. Спазването на заповедите и забраните на Аллах, сред които е ненасилието, е предпоставка за щастлив задгробен живот на мюсюлманите. И за да попадне в Джанат- райската градина, където праведниците ще се излежават сред Хурии /красиви девици доставящи наслада на праведните мюсюлмани в рая/ в шатри от скъпоценни камъни, египтянина трябва да стои далеч от престъплението и греха в този живот.

Статистиката за изнасилванията в Египет е незначително малка в сравнение с „цивилизованите“ страни. И това е въпреки факта, че за несемейния мюсюлмани целибатът (сексуално въздържание и целомъдрие) е необходимост, продиктувана от обичаите на страната, в която „моминската чест“ е все още физиологично понятие и се пази като основа на семейната чест.
За разлика от честта на мъжете – която от векове несправедливо е духовен фактор.

Въпреки това, не трябва да се забравя, че повечето от жителите на Египет не са били в чужбина, а за средностатистическия египтянин не е лесно да си представи, какво е това жената западнячка, получавайки понятие за това предимно от холивудските филми.
За разлика от недостъпните сънсроднички с хиджаби (вид забрадки), белите жени – това са нахакани блондинки в бикини, ненаситни като зайци, сладострастни и развратни. Приемайки холивудския стандарт за чиста монета, египетски мъж ще жадува запознанство с бяла туристка, подозирайки във всяка порнозвезда.

Дори ако ти очевидно не си с външността на Лара Крофт, пред мини- полите предпочиташ дънки, а пред тениските с предизвикателен надпис «I am plastic» на гърдите, предпочиташ безформено камуфлажно яке. В ръцете ви може да има фотоапарат и вие да сте дяволски заета в търсене на подходящ ракурс на джамията Ал-Азхар.
Лична ми статистика от разходка по улиците на Кайро е опит да се започне разговор веднъж на всеки пет минути. «Hi, my name is Bond…James Bond». «Off… F#*k off!». .
И веднага сърдене: „Защо си толкова груба?“. А какво бихте направили, ако това ви се случва по 12 пъти на час? Нали трябва и да се работи някога…
Не, разбира се, отначало се опитах да се държа приятелски … Любезно отговарях на въпросите: Коя съм и с какво се занимавам … Докато не осъзнах, че разговорите неизменно водят до предложение за продължаване на запознанството, за което се предлага да поседим някъде, да попушим хашиш или да отидем на гости у приятели … Несемейните египетски мъже разполагат с куп свободно време и ограничени възможности в графата какво да го правят…

Трябва да призная: незначителни проблеми все пак се случваха. Основно заради недоразумения. Наложи се капитанът на лодката, който в навечерието съвсем мирно в качеството си на екскурзовод ме возеше по Нил към язовир Асуан, на следващата вечер да бъдат сритан с коляно в слабините. След което съобщих в туристическа Полиция, че имало опит за изнасилване.
На лице беше ясен конфликт между културите: съгласието «да изпием по бира» за мен означаваше, че аз обичам бира, но за египетянина от село това беше твърдо обещание, че питиетата ще бъдат последвани от една страстна любовна нощ.
Началникът на туристическата полиция с чин капитан – по местните стандарти цар и бог – ме шашна с въпроса си: а сигурна ли сте, че ДО ТОГАВА е нямало нищо между вас? Намек, че аз просто съм се скарала с любовника си и сега искам да го предам на полицията, при това пиян, за което той, като вярващ, няма лесно да се оттърве.

Отговорът дойде по-късно, когато в Дахаб поговорих с компания престарели европейски лелички, за които бой-френда египтянин е обичайната секс играчка.
Така че, ако сте се запознали с очарователен египетски младеж, който по някое време е работил като екскурзовод, шофьор или инструктор по гмуркане в Шарм ел-Шейх или Хургада, трябва да бъдете двойно по- предпазливи. За разлика от сънародниците си от село, той познава белите жени не само от филмите, при това ги познава не от най- целомъдрената им страна.
„С една рускиня, много красива, имахме любов. Цели шест дни, докато тя почиваше в „Хилтън“ … Тя дойде с приятелката си. Е, приятелката и, също не си губеше времето … „- ми каза 30-годишният Халед. В момента той работи като гид в Александрия, а преди е бил преводач на руски групи в Шарм ел-Шейх.
„Но попринцип аз не съм, като много други. Със възрастни германки, не … не мога … Само за пари … “
Останалите, трябва да предположим, са винаги готови и така- без…

Запомнете това, когато се запознавате с хора. При никакви обстоятелства не ходете у тях. Не пийте алкохолни напитки с непознати млади мъже. Не давайте телефонния си номер и не казвайте къде живеете.
Всичко това са елементарни правила за безопасност, на които руските родители учат дъщерите си от деца. В тях няма нищо такова специфично египетско, с изключение на едно. Ако вие няколко минути, приятно сте си поприказвали с местен мъж, неискайки да изглеждате неучтива, то за него това е сигнал за безусловно благоразположение. Отказа ви да продължите познанството си той вече няма да разбере.

Когато в Луксор, се запознах с двама новозеландци, осъзнах колко много ме е натоварвало повишеното внимание от страна на египетските плейбои. Предимствата на западната култура на мига станаха очевидни: с Нил и Райън аз се почувствах като у дома. Предложението да идем на бар означаваше точно това което означава- да идем на бар. Да се посмеете, спомняйки си какво невъзмутимо лице имаше преследвача на магарета, който пред очите ни пропадна до кръста в градската канализация. Да изгубите на карти, половин пинта бира. Да се разделите като добри приятели, обещавайки един на друг на следващия ден да пътувате заедно за да гледате храма на кралица Хатшепсут. Аз не се чувствах самотна, когато изминавах по няколко стотин километра на ден в препълнените маршрутки по края на египетската пустиня. Аз имах фотоапарат и пътеводител. Но понякога за пътуването трябват и приятели, с които можеш да споделиш впечатленията си за видяното. И на приятелство можете да разчитате само с хора от тази култура, в която за дружбата между хора от различен пол съществува понятие.

Почувствайте разликата.

материалът е статия от блога на Елена Соболева