Обикновено се смята, че древните египтяни са политеисти. Египетските богове са персонификация на природни стихии, събития от живота, чувства. Египетският пантеон е един от най- внушителните. Боговете живеят на земята (в храмовете) и те трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове – храна и скъпоценни предмети. Само Ехнатон, познат като фараонът- еретик се опитва да наложи монотеистичната религия към слънчевия диск Атон по време на краткото си царуване.

За повече от пет хиляди години от историята на фараонския Египет, религията се е развила съвсем малко. Според периода, някои божества стават по- важни и почитани, докато други загубват божественото си влияние.

В Египет Божествата вземат човешки образ твърде късно в Историята на страната. Отначало всички богове са били изобразявани в образ на животно: Баст- котка, Анубис- чакал, Ра- сокол и т.н. едва по-късно те придобиват по човешки черти като се започва от тялото. В Средното Царство вече виждаме божествата с човешко тяло а главата е на животно. Това произлиза от факта, че досега поклонниците на дадено божество са го възприемали като животно. И за да стане прехода по-плавен жреците постепенно променят тази структура на боговете. По времето на Новото царство боговете са вече с ясно изградени човешки черти, дори главата на някой божества е вече човешка. Изида, Озирис, някой божества- пазители и др.

Египетските божества са и невидими (Амон), и видими (Апис). Важно е да се отбележи, че обитателите по бреговете на река Нил обожествявали символите, които те представлявали. Също така, египтените се съмнявали доста, че богинята на майчинството (Таурет) в действителност е хибридно същество, още повече, че боговете били обожествявани под имената дадени им от хората. Техните истински имена са известни само лично на тях: Изида можела да се похвали, че знае тайното име на слънцето, и да има следователно цялата власт върху него!

Боговете, независимо от политеизма (повече от 700 божества), са се разглеждали като един: просто наречен Бог… Божествеността е била едновременно множествена и Единствена.

Според теологията на Новото царство, боговете са само три: Птах, Амон и Ра.

О, бог, ти виж! Към тебе идвам.
Ръцете ми издигнати са за молитва,
и ти поднасят истина и правда…
В сърцето ми не ще откриеш ни лъжа, нито измама,
защото зная, че живееш ти и съществуваш,
от истината и от правдата…
О, бог, знай!
Не съм извършил в света аз прегрешения
не съм на никого направил лошо,
не съм си присвоявал ничии блага.

из Книга на мъртвите

Списък с египетски божества

материалът е статия от Уикипедия

А
Аару — Аах — Ак — Акен — Акер — Акса — Ам-Хе — Амам — Амаоунет — Амемет — Аменотхес — Амент — Аментет — Аммит – Аммут — Амон — Амон-Зевс — Амон-Ра — Амсет — Амунет — Анат — Андж — Анджети — Анджт — Анкет — Антзи — Анти — Антуеу — Ану — Анубис — Анукет — Анукис — Анупу — Анхор — Анхур — Апедемак — Аперетисет — Апет — Апи — Апис — Апопис — Апофис — Ареснуфис — Ареснуфис-Дедун — Арсафес — Асет — Астарта — Атон — Атум — Ахекует — Аш

Б
Ба-Пеф — Баби — Бакха— Баст — Бастет — Бат — Бата — Бес

Г
Геб

Д
Дедун — Дедуен — Джен — Джехути — Дуамутеф — Дуат — Дуаур — Дунануи

E
Еджо — Енеада

И
Изида — Изис — Иментет — Именхи — Имхотеп — Ипет — Ирта — Ирто — Ихи

К
Кебсенуф — Кек — Кекет — Кеку — Кемур

М
Маа — Маат — Мандулис — Матит — Мафдет — Ментит — Мерет — Мерит — Мерур — Мехен — Мин — Мневис — Монту — Мут

Н
Наунет — Небут — Нейт — Некбет — Непри — Нефертум — Нефтида — Нехмет — Нонет — Нун — Нунет — Нут

О
Огдоада — Озирис — Опет

П
Пакхет — Петбе — Птах — Птах-Сокар

Р
Ра — Ра-Хоракти — Рененутет — Ренпет — Решеф

С
Саа — Сатис — Секер — Серапис — Серкет — Сет — Сехмет — Собек

Т
Тауарет — Темет — Тенемет — Тененит — Тефнут — Тот — Тум — Туту — Тховт

У
Уаджет — Уепаует

Х
Хапи — Хатмехит — Хатор — Хегет — Хедетет — Хека — Хемен — Хемсут — Хепри — Хесат — Хех — Хонсу — Хор — Хорус — Хнум — Ху

Ш
Шаи — Шай — Шед — Шедит — Шезму — Шентаит — Шепес — Шесметет — Шесму — Шетат — Шу

Сет (още Сутекх или Сетех) е бог на пустинята, войната и хаоса в Древен Египет. Както и много други египетски божества, той е изобразяван с човешко тяло и животинска глава. Сред египтолозите няма единодушно мнение какво е животното, което служи за глава на Сет. Според някои то е тръбозъб или магаре, но според други то е измислено.

Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места.

Древните елини отъждествяват Сет с богът на буриите Тайфун.

Сет е един от най- древните и най- сложните богове в Египет. Постепенно той се превръща в един от враговете на другите богове. Култът към него е установен в най- ранни времена, а негов център е град Небет, който се намира на брега на река Нил, на север от Луксор. Този град е разположен на кръстопътя на главните пътища, които водят от Египет към местата където в пустините се намират златните мини. Небет означава златен град, поради което едно от имената на Сет е Небти – този от златния град. Почитан е и като бог на гръмотевиците.

Сет е изобразяван като странен див звяр. Тялото му прилича на хрътка с вдигната нагоре опашка. На лицето си има характерна, силноизразена муцуна, или нос, а ушите му са заострени. Тялото му е мъртвешко бяло, а косата червена. Във времената на династиите Сет понякога е рисуван със забита в главата му кама. По това време той е смятан за вреден за хората, сеел е опасности и трябвало да бъде прогонван. Древните египтяни вярвали, че всеки месец той напада и поглъща Луната, с което се обяснявало новолунието. В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.

В Мемфис Сет се разглежда като брат на Озирис, Изида и Нефтида. Като Нефтида е и негова съпруга. Но хиксосите му определят две съпруги от своя пантеон – Аната и Астарта, богиня на войната. Тези две богини са приети и почитани от египтяните като съпруги на Сет, даже след оттеглянето на хиксосите, а името му е забранено за произнасяне или изписване.

Освен бог на чужденците, Сет става и бог на пустинята. Той е наречен Червеният бог, ставайки символ на негостоприемната пустиня на Изток. С култа към него са свързани всички опасни животни. Той е придружаван от животни с червена козина и затова хората с червени коси са смятани за подозрителни. В легендата за него се говори, че Сет се появил на бял свят, като разкъсал жестоко утробата на майка си Нут.

материалът е статия от Уикипедия